Незнам дали това е истина? Чувства ли ли сте някога спокоиствие от което чак ви хваща страх? Сега аз се чувствам така от теб. Толкова много те обичак и чаках че нямаше начин да не доиде и този момет. Годините вървяха толкова барзо през мен СЕДЕм толкова години аз се стремя към теб и в един момент се замислям дали наистина съществува истинската,ГОЛЯМАТА любов. Ако съществува надали ще е такава уморителна ,истискваща,трудна и въобще не изневерява ли всеки,не наранява ли всеки.И ако е така защо да нараняват мен ,защо да не наранявам аз ? Страх ме е че се боря с вятърни мелници ,страх ме е от всичко а сега съм най-сигурна в себе си и в това че всичко е истинско.Как да не е аз сум до теб лежа на дивана,подреждам дрехите,докосвам ги и си мисля аз съм щастлива,за момент ме обзема страх почвам да се чудя ако той...,но веднага спирам не ме интересува вече няма да съм такава,какво ако той,той винаги се връща значи те обича,той винаги те разсмива ,значи те обича, тои те прави спокойна,значи те обича, той винаги познава моя поглед и знае какво става в моята душа и моето сърце,значи ме обича, той винаги ме разбира,значи ме обича, и ако не ме разбира винаги е прав значи ме обича още повече. Но аз не знам толкова много исках да ме обича ,толкова много го обичах че не знам дали това стига, за мен никога не стига малкото аз винаги искам още иоще повече емоции,повече доказателства, но не е ли една любов истинска ако няма нужда от доказателства ,сметки и равносметки.Толкова ни е промито съзнанието от глупави сериали че не усещам истинското ако няма драма.Глупаво е едно момиче на25( или трябва да кажа жена,но не аз още съм момиче) може да се справи с всичко но не и да разбере какво е в неината душа.Знам че има смисъл и ако няма ще го открия ,но не изневерява ли всеки ,не нарънява ли всеки?