Липсваш ми , болезнено и много всеки ден все повече.Когато преди 6 месца разбрах че повече няма да те видия си мислех само дали той ще е до мен , мислих че може да запални празнотата в сърцето ми, мислех че ще свикна ,мислех че нещата не са толкова дълбоки между мен и теб, мислех а не чувствах.Сега е страшно самотна сам като се прибирам в нашиа град когато ме погледнеш от някое дърво, когато съм на места където сме били заедно , когато някои говори за теб. Сега разбрах колко съм те обичала , сега почнах да чувствам а не да мисля. Миналата вечр си отворих телефона и исках да ти се обадя толкова имах нужда да те чуя , да ти разкажа, не всичко е различно без теб. Не искам да те сънувам вече защото всяка сутрин като се събудя мисля че ти си тук и ще те видя...Сега всичко е различно сега не тои е важен , сега няма други сега съм само аз  Липсваш ми Ано толкова много толкова много...Никога не съм си мислила че ще ме е страх от това, страх ме е от самотата не защото няма с кои да си поговоря , а защото като говоря се чувствам празна и далечна това ли е смърта на някой..умира и частицата от сърцата на всеки които си докоднал, тогава не искам да докосвам никои. Ако и те ще страдат за мен както ние за теб защо тогава да има смисъл? Страх ме е от всичко което се случи страх ме е за всеки които обичам ,но наи много ме е страх че вече няма да те видя няма да те прегърна, няма да ти се скарам , няма да плачем заедно защо ни остави да плачем сами...Липсваш на мен на всички, на всяка една от нас ..........